ВИДЕО Разказ на БЪЛГАРИ, Работещи в ГЕРМАНИЯ – Вижте Има ли Експлоатация Там Сега
Много българи, търсещи препитание по строежите в Германия, са се превърнали в „роби“, пише „Франкфуртер Рундшау“. Изваждането на т.нар. гевербешайн означава, че много от рисковете и отговорностите се прехвърлят върху самия работник, който на практика става самонаето лице. А с това той губи правото на минимално почасово заплащане на своя труд и някои от трудовите си права. Освен това самонаетото лице само трябва да заделя пари за социални и здравни осигуровки, за данъци, както и да прави отчисления към работодателската осигурителна каса. А какво разказват пострадалите българи в Германия …
ВИДЕО Разказ на БЪЛГАРИ, Работещи в ГЕРМАНИЯ – Вижте Има ли Експлоатация Там Сега
Източник: dw.com
За съжаление масово българите там не знаят правата си, защото много от надничарите не правят разлика между самостоятелна дейност и работа на трудов договор.
Съветът на Иван Иванов от проекта „Честна мобилност“ („Faire Mobilität“) – пътят е следният: излъганите работници трябва да подадат жалби в Германия, да си наемат адвокати и да подадат молби за правна помощ. Ако вече са напуснали страната, те трябва да пътуват до Германия за съдебните заседания.
Една и съща сцена се разиграва всяка събота в берлинския квартал Вединг – пристигат автобусите от България. За повечето пътници Леополд Платц отваря вратата към мечтаната Германия, а първият им пристан е кафенето „Майко“. Кафенето се държи от българката Майко и мъжа й Мехмед, който е турчин. Тя помага на сънародниците си както може. Кафенето „Майко“ е известно и като българската трудова борса. Хората чакат отпред някоя кола да спре и шофьорът да ги ангажира като евтини надничари в строителството. Когато започват да снимат това видео, собственикът на кафенето Мехмед се отдалечава. Очевидно има да води дълги телефонни разговори … дали пък не припечелва като посредник, та сега предупреждава потенциалните клиенти, че пред кафенето сега има телевизионен екип …
Чакащите да бъдат наети хора работят на черно и в повечето случаи работодателите им са от турски произход. Общият език ги сближава, но също така ги поставя в зависимост. Един мъж от чакащите разказва: – Ще ти платим по-късни казват, иди си сега в къщи, пък си почини в събота и неделя, а след това не се обаждат с дни, трябва да ходим да ги търсим на обекта, а те все ни плашат: Нали знаете, че работите на черно викат … Друг мъж казва: – Аз отивам на обекта, но не знам немски и трябва да се подчинявам на турците. Защо се държат така ?? Нали и те като нас са чужденци тук ! Ако можех да си платя курса, щях да науча немски. Ако знаех езика, щях да работя за германците, тогава щях да имам права, ще си плащам осигуровките и жилището и няма да ходя като скитник.
Джеват е в Берлин от година и половина. И той, като другите, работи за 3-4 евро на час, или пък без пари. Нито познава Берлин, нито знае за кого и къде работи. Неговите работодатели се възползват от това, те много добре знаят, че мъжете няма да протестират, защото имат нужда от всяко евро. А поръчителите си затварят очите за методите на подизпълнителите по обектите – нали и те печелят от експлоатацията …
Вашите мнения и коментари ?